Призрак в Машината: Хикикомори и Дигиталния Дуализъм

Хикикомори, е вече често срещан феномен на хора избрали да се себе-изолират, физически, психически и пространствено от света. Издържани често то своите семейства хикикомори често са млади хора (нещо, което заедно с Японската начална локалност на феномена почва да се разраства извън тези дефиниции) избрали да не участват в хипер-невротичния трудов пазар и социален климат на модерният живот. В този текст разглеждаме звуковата връзка на този феномен с модерният музикален жанр на пост- или деконструирана клубна музика, конспиративното мислене, изолационната психоза и модерния не-звук / не-живот.

–

През последния четвърт век хора в Япония, предимно млади мъже, се затварят по стаите си оттегляйки се от обществото. Избягвайки всякакви работни и социални ситуации, те зависят от семействата си за издръжка, като при крайните случаи тази тенденция продължава десетилетия. Малкото пространство с големина на спалня е светът на хикикомори-то и макар че терминът първо е въведен в употреба и тенденцията първо идентифицирана в Япония, появата му вероятно е улеснена от твърдата култура на страната, изразена във високи очаквания и силните семейни връзки, хиккикомори е феномен с все нарастваща международна валидност.

Хикикоморите живеят като призраци, те са обвързани с едно място като сенки на предишните си или потенциални Аз-ове. Те съществуват, но отказват да вземат участие в живота, какъвто ни е познат, вместо това обитавайки едно междинно пространство - умишлено отказвайки се от агенцията си, но оставайки неживи. И въпреки, че има много причини хора без друго психическо разстройство (един от критериите за хикикомори) да се откъсват от живота си, най-лесно е това да се разбере като страх или отхвърляне на обществото, другите хора или наистина всичко, което може да се разглежда като „нормално” или “необходимо”, като работата или човешките взаимоотношения. И все пак едно воайеристично потапяне в хикикомори месидж борд (в случая вече несъществуващия англоезичен hikikichan)¹ разкрива всички обичайни желания и нужди за човешко социализиране. В един тред, анонимен постър (предполагаме, че e мъж) изповядва своята радост от срещата с момиче онлайн, комфорта, който той получава от разговорите им и това, че тя го приема. Но с изминаването на месеците без дори и дума от неговия „ангел“, объркването му се превръща в мъка. Отговорите на оригиналната публикация, всички от които също са анонимни, споделят съвети и личен опит. „С никого не разговарям в реалния живот“, започва най-скорошният пост а в заключение казва: “разговорът с хората [онлайн] е единственото„ щастие, “което получавам”. Така че, ако хикикомори не са готови да участват IRL (в реалния живот), може би те действително живеят виртуално.

В Welcome to the N.H.K., роман на Тацухико Такимото от 2002 г., който е адаптиран в серия манга, както и в аниме, главният герой Тацухиро Сатō е хикикомори с склонност към теории на конспирацията. Той вярва, че NHK - действителните инициали и име на истинския японски публичен телевизионен оператор Nippon Hōsō Kyōkai - реално е сенчестата организация Nihon Hikikomori Kyōkai. NHK-ът на Сатō не е доброжелателен национален телевизионен оператор. Вместо това е корпорация със зли планове, които имат за цел да превърнат хората в отаку (обсесивни гийкове/нърдове) и хикикомори чрез аниме, музика и други медии. Това отразява настоящото популярно схващане, че интернетът предизвиква хикикоморизация на поколение интернет джънкита (в този случай западни милениали) като ги кара да не желаят или да не могат да се социализират лице в лице и вместо това да предпочитат онлайн интеракцията (докато хикикомори като явление започна преди широкото разпространение на интернета, е трудно да се оспори теорията, че последната дава възможност на първото. Само в Япония прогнозата на правителството за 2010 г. е, че 700 000 са хората живеещи като хикикомори, с още 1,55 милиона на ръба да станат хикикомори.). „Милениалите не правят секс!“, крещят вестниците.²

По този начин интернета е един трансмогрификатор със силата да превръща нормалните хора в отаку и хикикомори. Но едновременно с това, той също е решение на проблема с хикикомори, предлагайки спасителна надежда, човешки контакт и споделени преживявания, макар и медиирани, на физическо разстояние, чрез екран, с контролируем курс на обмен.

Репрезентациите на живота в тази дигитална епоха са навсякъде около нас и нагледно нарастват експоненциално и може би нищо не адресира толкова добре това човешкото състояние в интернет, както и хикикомори конспирацията на Сатō, колкото последния албум на DVA [Hi: Emotions] NOTU_URONLINEU³. Британският продуцент DVA не само намеква за дигиталния дуализъм, създаден от съществуването ни както IRL (в реалния живот), така и чрез онлайн персони в заглавието на албума, но и въвежда позната фикция в концепцията му. Hi:Emotions или Н:Е е едновременно част от името както на неговия изпълнител така и името на мегакорпорация която, както се казва в прес-съобщението за албума, „бавно поема контрола над всичко и планира в крайна сметка всички хора да живеят под една марка във виртуална реалност “. Ясно е, че H: E е продължение на N.H.K., актуализирано за ерата на виртуалната реалност и DVA техният музикален агент в конспирацията.

От една страна, ние можем да разгледаме NOTU_URONLINEU като звукова проява на живота на хикикомори - или по-скоро неговото не-мъртво състояние на междинност. Слушането на музика в тъмното е едно от вдъхновенията на артиста DVA; след това той създава записа изцяло в тъмнината, което можем да приемем да означава, че трябва да се слуша в тъмното - вида дейност, на която се наслаждават хикикомори и отаку. И докато произхода, задният каталог и връстниците на DVA са у дома си в клубната среда, NOTU_URONLINEU е звукът на нервна енергия, синаптично изстрелваща сигнали в киберпространството. Въпреки, че клубът се усеща като присъстващ (не можем да се отърсим от паметта за телата си) това е най-вече особняшко изследване на вътрешният живот / интеоритета. Появяват се гласове, но те са предимно обезличени компютърни секвенции / редици, филмови клипове („Не те обичам вече“) или корпоративна реклама. Когато в парчето „ALMOSTU“ чуем душевната, жива мелодичност на певците Rae Rae и Roses Gabor, гласовете пресичат цялото - ангели, пронизващи нашата самота, които правят единично посещение и заминават толкова бързо, колкото пристигат.

Ако има нещо непознаваемо в NOTU_URONLINEU, Puri Puri Puririn (анимето за вълшебното момиче, на което приятеля на Сатō отаку-то Каору Ямазаки е фен) е това, че звучи фамилиарно и утешително на макс. Ямазаки непрекъснато слуша нейната песен, оживена и забавена J-поп конфекция. Както тя протича като слуз измежду споделената им стена така и Сатō. Отначало той я мрази, но не минава много време и тя става неволно едновременно ушен червей (мелодия която той не може да изкара от своята глава) и неговата телефонна мелодия. Може би звукът на хикикомори не е толкова музика на дигиталното уединение, а произведена жизнерадост, която нямаме друг избор, освен да слушаме. Музиката не свири за нас, това е ехо от живота на някой друг, измиващо ехото на собствения ни живот. Не-мъртъв, ти нямаш агенция. Не е чудно, че се оттегляш онлайн.

„Албумът [на DVA] намеква за теми на отчуждение, объркване, контрол и доминация онлайн“, информационният прес-бюлетин продължава. „[Той е] осеян с намеци за псевдо-терапевтична реклама и психотични мелодийки-отражения на стреса на онлайн живота“. Но заглавията на песни като „MEMORIESOFOFFLINEACTIVITY“ подсказват, че онлайн животът е всичко, което ни е останало. Най-малкото DVA е напълно прозрачен, разкривайки, че дори когато се отклоняваме от обществото и другите хора, отстъпвайки онлайн, ние се оттегляме в едно корпоративно убежище. Концептуалният поет и университетски професор Кенет Голдсмит, преподавател на курс, наречен „Губене на време в интернет“ в престижен колеж в САЩ, би се съгласил. В интервю за британския вестник The Independent той обяснява:

Имам крайно леви приятели, които се оплакват от корпоративната култура, правейки го във фейсбук. Те не виждат, че платформата е собственост на някой друг. Мисля, че искаме да направим технологията прозрачна, [но] тя е силно преплетена с технологичните пари за корпоративна реклама, които проблематизират тази прозрачност. Когато внезапно стане очевидно, си казваш: „Уф, как не го видях?“ Но вече не можеш да си заминеш. Трябва да бъдеш наистина привилегирован за да може да си позволиш да се отделиш от дигиталната култура. Социални контакти, запознанства, работа, всичко става чрез нея.

Ако още всички не сме хикикомори, взаимодействайки с другите виртуално чрез посредничеството на интернета и така превръщайки се в слуги на корпорациите, може би най-доброто, на което можем да се надяваме, е аугментираната реалност в стил Pokémon-Go.” Голдсмит отново: “Ето защо Pokémon-Go е толкова чуден, той връща тялото обратно в пейзажа.” Пишейки за блога по киборгологията The Society Pages, социолога и теоретика на социалните медии Нейтън Юргенсън опровергава идеята за дигиталния дуализъм в полза на аугментираната реалност:

Нашите профили във Facebook отразяват кой знаем и какво правим офлайн, а животът ни офлайн е повлиян от това, което се случва във Facebook (например как можем да променим поведението си, за да създадем по-идеална документация). Най-важното е, че изследванията показват, че потребителите на социални медии вече знаят че: ние изобщо не търгуваме една реалност за друга, но вместо това, използвайки сайтове като Facebook и други, всъщност увеличаваме офлайн интеракцията.

Онлайн живота, изцеждащ социалната комуникация офлайн, принуждава хората да търсят връзка онлайн, което от своя страна води до офлайн взаимодействие - по-малко парадокс и повече порочен кръг. Трансформационната сила на интернета тепърва ще бъде преценена напълно, но ясно NHK / H: Eе намерил най-мощния инструмент, който може да си представим. Ние се борим със себе си, за да не се поддадем на техните изкушения: медийно богатство, далеч надхвърлящо най-смелите фантазии на което и да е отаку, дигитални светове, по-добри за навигация и по-приемливи. Аугментираната реалност (включваща виртуалното заедно с живота в собствените ни тела, във физическо пространство извън границите на нашите домове, в измерение различно от киберпространството) ни предлага алтернатива, подходяща за хикикомори.

оригинален текст взет от AUDINT—Unsound:Undead, издаденa от Urbanomic, Apr 2019
превод Н.Д., редакция Е.Г.

Илюстрации

I. Малките демончета който Сатō халюценира.

II. Извадка от анимето от 2006 година, описвайки изключително добре културата на анонимни форуми/чанове, като 4chan, често пълни а също и намиращи началото си в хикикомори културата и токсичната среда често асоциирана с тях.

III. Поредна извадка от гореспоменатото аниме, този път от неговото интро.

IV. В оригиналният роман наркотиците заемат много по голяма част от историята, първоначално употребяване от Сатō но по късно и от Ямазаки. В мангата те са по-рядко споменавани под формата на експериментални наркотици, емитиращи кокайн които Сатō поръчва от интернет, а в анимето те са тотално игнорирани с изключение на наритивната арка с Хитоми. Малборото което виждаме тук е от анимето от 2006 година където е цензурирано, намекващо марихуана (стара градска легенда, че зеленото Марлборо съдържа марихуана).

Библиография