Името на проф. Рандолф Едмънд Темпълтън е неразривно свързано с тайните недоумения на времето. Той беше този, който посредством едва разбрана времева-аномалия предостави основата за героя Рандолф Картър на Х. П. Лъвкрафт. И все пак това е “същият” този Р.Е. Темпълтън, който - на 21-ви Март 1999 г., изнасяйки лекция в Мискатонийския университет, посветена на строга критика на Х. Г. Уелс - се събуди внезапно под формата на Нещото, криещо се зад маската на Имануел Кант, откривайки случайно трансценденталната машина на времето.

Темпълтън стоеше неподвижен в таванската си стая, потопен в измамното хаотично тиктакане на стария му навигационен часовник, изгубен в медитация над херметичната гравюра на Дж. Чапман. Сега му се струваше, че този сложен образ, отдавна приет за портрет на Кант, представляваше смущаващ монограм на собственото му хронологично злощастие. Като подигравка със стабилното рамкиране, картината бе заобиколена от странни намотки на Уроборос, космическата змия, която проследява фигурата осем - както и на Мьобиусовата вечност - чрез безкрайно себе-поглъщане. Загадъчното устройство от изкусно балансирани кръгове и звезди (древни символи на АОЕ) беше окачено на долната му челюст. Над главата на змията беше гравирано факсимиле на Кант в профил, лицето фиксирано в приветливо макар и отнесено изражение. Какво е това, което се е скрило зад смъртната маска, отрязаното под и зад челюстта, фалшивото ухо и двойната линия на косата? Какво е това странно безформено тяло, сенчестата плът на врата, внушаваща шийна перка? Докато се взираше и ужасяващо си спомняше, Темпълтън се чувстваше сякаш знае.

Темпълтън отдавна отстояваше невъзможността за емпирично пътуване във времето. Тъй като егото е обвързано от собствената си природа на линейна причинно-следственост (продължаваше да настоява той), нито то, нито организмът някога се транспортират през времето. Независимо от това, той описва „Критиката на Чистия Разум“ като ръководство за пътуване през времето, макар и от „друг вид“. Той използва системата на Кант като ръководство за инженерен времеви синтез. Ключът е в тайната на Схематизъм, който - макар и „изкуство, скрито в дълбините на човешката душа” - се интересува само до непроизносимост Абоменон на Външното (Nihil Ulteriu). В екстериорността, където времето работи, най-важната част от теб за теб самия, няма нищо общо с това, което си. Когато Темпълтън падна в себе си, в този ден той намери каквото считаше за себе си, Нещото (в себе си (нулева-интензивност). Това беше, може би, или непременно, онова непрекъснато хипертяло - Дебнещият на Прага - който Х. П. Лъвкрафт нарича Йог Сотот …

Монография, част от серията Дигитални Хиперверия, взета от стария Cybernetic Culture Research Unit сайт, линк към оригинала. Изображението, съпътстващо текста, е монтаж от генерирани посредством изкуствен интелект (Stable Diffusion) портрети на Кант.

превод Н.Д.