Ре:Процес

През канала в град още зареждащ се (рендация, не израждане) оставен в нощно положение и потънал в шум наподобяващ мъгла с цел спестяване производителна мощ. Монадичен град, захванат във всички парадокси на каналите, филтрите, тръбите, ██████ и въобще всякакви дупки. Град подобен на килия, бегло напомнящ атом, стая без прозорци и врати, в която всичко се случва от вътре, камера обскура.

Следва мокро дело срещу разума

Ако вечерта показва нещо то това най-вероятно е абсолютно недовършения характер на обитавания от нас свят. Нито реализация на изкуството като живот, нито завземането на всекидневието от технологията - това което се случва вечер е подготовката за стъпването отвъд , за премахването на хилядо-костенурковата основа на Земята и дори и за загубата на собствените ни тела. ███████, в чиито лаборатории изниква ██████ дива и животинска подобно древните култове.

Циклопичен Вавилон, открит под ███████ мълчи но не поради колапс а заради апатия, гражданите му са оптимизирани до утилитарни зверове нямащи нужда от мръсното разхищение на всекидневието, те предпочитат стерилизирани и подръчни източници на серотонин и допамин. Поведенчески канал, невронормативност, вавилоновата кула самозакопаваща се сумдамбулски към земните дебри.

Лъча не прониква през ████ ████, технологичната себе модификация идва през канала, през замърсената вода, през ████████ наркотик, зъбите бивайки те на върколажки или машинни са винаги вече окървавени, все пак той се репликира нощем, чрез зараза.

Това което е репресирано в случая не е самата маза, ада не е репрезентиран а въплътен, но в кухите стени, в канала на външността, в артериалната система от тръби и кабели. шахти и всичко което предпоставя към корупция на вертикално артикулираното пространство. Законите, виденията и молитвите и на по ниско ниво командите, съобщенията и отчетите, създават релация между стратите. Божите думи текът надолу, ниво по ниво и са медиирани на всяко.

Студена красота която не допуска всекиго до себе си. Препоръчано е да се пази дистанция и да се наблюдава през дигитална рамка.

Усеща█ че, това тялото влиза в странно състояние, отварящо се към ембрион на потенциален отговор. Телесността означава че, имаш поне някакъв рапорт с крайните перцепции дори и объркано и хаотично.

Виж тези странни операции на инвокация на тяло създават всякакви проблеми, но важното е защо го правим.

Да не се забравя: ████ █████ ██ █ █ ██ ███ █████ ████ ████████ ██

Лайбниц безсънно рисуваше линейни и числени табулации. С тях украсяваше вътрешните стени на монадата. Дупките заместват гънките. Диадата градските информационни табла срещу системата на прозорец-провинция. Стая или по-точно апартамент, напълно покрит в линии с променлива модулация. От съществено значение за монадата е мрачния му фон: всичко, което аз съм извлякъл от него и нищо което да излиза или влиза от отвън.

Животинското не е състояние, вид или естество а комплекс прерязан от всякакви пътувания, тъмен свят на сенки, на отхвърлени варианти и провали, свят на рестарта и отновото. Тъмнината тук е естествено тъмнината на другия. Значението се шляе тук и там, едни странни остатъци от вид вече изчезнал, само за да се появи отново като нещо друго от вътре, от еволюция наглеждана само от хищния поглед на хищни очи. Точно в Тракъл Ланд открива ликантропния вектор на нетърпеливостта, на спазмалгично кататоничната болест, защото те са вирулентни реликви на участ, на аборт, на метеоритно падение.