В Какво Вярвам (Interzone, #8, лято 1984 г.) e стихотворение, първоначално публикувано на френски в Научна фантастика №1 (изд. Даниел Рише) през януари 1984 г. Балард пише гореспоменатия труд като суреалистичена сглобка, част поема, част молитва. По запитване от Рише този текст първо се появява в дебютното издание на неговото списанието. преведено от Н. Д.


Вярвам в силата на въображението да преправи света, да освободи истината в нас, да задържи нощта надалеч, да надмине смъртта, да очарова магистрали, да се приобщим с птиците, да спечелим доверието на лудите.

Вярвам в собствените си мании, в красотата на автомобилната катастрофа, в спокойствието на гора под водата, във вълненията на пустия плаж, в елегантността на автомобилните гробища, в мистерията на многоетажните паркинги, в поезията на изоставените хотели.

Остров Уейк

Остров Уейк

Вярвам в изоставените писти на остров Уейк1, соче­щи към Тихия океан на нашето въображение.

Вярвам в мистериозната красота на Маргарет Тачър, в свода на ноздрите и блясъка на долната ѝ устна; в меланхолията на ранени аржентински военнослужещи; в призрачните усмивки на персонала на бензиностанцията; в съня ми за Маргарет Тачър, галена от онзи млад аржентински войник в един забравен мотел, наблюдаван от туберкулозната бензстанция.

Вярвам в красотата на всички жени, в предателството на техните въображения, толкова близо до сърцето ми; в кръстовището на техните разочаровани тела, с омагьосаните хромирани релси на гишетата на супермаркетите; в тяхната топла толерантност към моите извращения.

Вярвам в смъртта на утрешния ден, в изчерпването на времето, в нашето търсене на ново време сред усмивките на сервитьорките с автоматичен маршрут и уморените очи на ръководителите на полети в извънсезонни летища.

Вярвам в гениталните органи на велики мъже и жени, в стойките на тялото на Роналд Рейгън, Маргарет Тачър и принцеса Ди, в сладките миризми, излъчвани от устните им, докато оглеждат камерите на целия свят.

Вярвам в лудостта, в истината за необяснимото, в здравия разум на камъните, в лудостта на цветята, в болестта, съхранявана за човешката раса от астронавтите на Аполо.

Вярвам в нищо.

Вярвам в Макс Ернст, Делво, Дали, Тициан, Гоя, Леонардо, Вермѐер, Кирико, Магрит, Редон, Дюрер, Танги, пощальона Шевал, Кулите Уотс, Бьоклин, Францис Бейкън и всички невидими художници в психиатричните институции на планетата.

Окото на Тишината

Окото на Тишината (1943–44), Макс Ернст




Вярвам в невъзможността на съществуването, в хумора на планините, в абсурда на електромагнетизма, във фарса на геометрията, в жестокостта на аритметиката, в убийственото намерение на логиката.

Вярвам в подрастващите жени, в тяхната корупция от собствените стойки на краката им, в чистотата на мърлявите им тела, в следите от срамните им устни, оставени в баните на дрипави мотели.

Вярвам в полета, в красотата на крилото и в красотата на всичко, което някога е летяло, в камъка, хвърлен от малко дете, което носи със себе си мъдростта на държавниците и акушерките.

Вярвам в нежността на ножа на хирурга, в безкрайната геометрия на кино екрана, в скритата вселена в супермаркетите, в самотата на слънцето, в безсмислието на планетите, в повтаряемостта на нас самите, в несъществуването на Вселената и скуката на атома.

Вярвам в светлината хвърлена от видео-камерите във витрините на универсалните магазини, в месианските прозрения на решетките на радиаторите на автомобилите в шоурума, в елегантността на маслените петна върху мотогондолите на двигателя от 747 паркиран на летищните тарци.

Вярвам в несъществуването на миналото, в смъртта на бъдещето и безкрайните възможности на настоящето.

Вярвам в разстройството на сетивата: в Рембо, Уилям Бъроуз, Хюсманс, Жьоне, Селин, Суифт, Дефо, Каръл, Колридж, Кафка.

Вярвам в дизайнерите на Пирамидите, Емпайър Стейт Билдинг, Берлинския Фюрербанк, пистите на остров Уейк1.

Вярвам в телесните миризми на принцеса Ди.

Вярвам през следващите пет минути.

Вярвам в историята на краката си.

Вярвам в мигрената, скуката следобед, страха от календари, коварността на часовниците.

Вярвам в тревогата, психозата и отчаянието.

Вярвам в извращенията, в увлеченията по дървета, принцеси, премиери, изоставени бензиностанции (по-красиви от Тадж Махал), облаци и птици.

Вярвам в смъртта на емоциите и триумфа на въображението.

Вярвам в Токио, Бенидорм, Ла Гранде-Моте, остров Уейк1, атол Ениветок, Дийли Плаза.

Вярвам в алкохолизма, венерическите болести, треската и изтощението.

Вярвам в болката.

Вярвам в отчаянието.

Вярвам на всички деца.

Вярвам в карти, диаграми, кодове, шахматни игри, пъзели, разписания на авиокомпаний, индикаторните знаци на летищата.

Вярвам на всички оправдания.

Вярвам на всички причини.

Вярвам на всички халюцинации.

Вярвам на всичкия гняв.

Вярвам на всички митологии, спомени, лъжи, фантазии, укривания.

Вярвам в мистерията и меланхолията на ръката, в добротата на дърветата, в мъдростта на светлината.

Подпис на Дж. Г. Балард

Визуален Речник

  1. Текла Алексиева, корица за “Второ Нашествие на Марсианците” Записки на един здравомислещ, Аркадий Стругацки и Борис Стругацки, Библиотека „Галактика“, № 7. Източник: Галерия SARIEV

  2. Атолът на остров Уейк е съставен от остров Уейк и по-малките острови Пийл и Уилкс с обща площ от 6,5 кв. Км (2,5 кв. Мили). Подобно на много други атоли в Тихия океан, островите и свързаните с тях рифове се образуват около потопен вулкан. Лагуната в центъра на островите маркира приблизителното местоположение на върха на кратера . Снимката е предоставена от НАСА. Снимка взета от сайта на ЦРУ

  3. Окото на Тишината на Маркс Ернст използва техниката на декалкоманията за да създаде изображения на камани, растения, и животни от арбитрарни изображения. Горната лява част от картината е използвана за корица на първото издание на A Case of Conscience на Балард издадена 1958-ма година.

Текстова База

  1. САЩ анексираха остров Уейк през 1899 г. с цел създаването на кабелна станция. Важна въздушна и военноморска база е построена през 1940-41. През декември 1941 г. островът е превзет от японците и е държан до края на Втората световна война. През следващите години Уейк се превръща в локация за кацане и зареждане с гориво за военни и търговски самолети, преминаващи през Тихия океан. От 1974 г. пистата на острова се използва от американската армия и за аварийни кацания. Операциите на острова са били временно преустановени както и целият персонал евакуиран през 2006 г. с приближаването на супер тайфун IOKE (категория 5), със сравнително малки произтичащите щети. Ремонтният екип на ВВС на САЩ възстанови пълната способност на летището и съоръженията, а островът остава жизненоважна стратегическа връзка в Тихоокеанския регион. Текст взет от сайта на ЦРУ 2 3