АОЕ

…във всяко тайно общество има още по-тайно такова… едно общество е тайно, когато показва това удвояване, когато има това специално разделение.¹

AOE (или Архитектоничения орден на Есхатона) е изключително херметично магическо общество, чиито тайни редовно остават скрити дори и за иницираните в него. Всички докладвани факти по отношение неговата история, организация, доктрина и практика трябва да бъдат третирани с изключителен скептицизъм.

То безспорно е бяло-братство, установено - по време на игра на карти - в сублимната бездна на древността. То претендира както да предхожда всяка съществуваща традиция на човешка мъдрост, така и да подхранва в себе си семето на крайно земен гносис (идентифициран с техно-шарденовата ноосфера).

То счита себе си, свързано с божествено заветно задължение да обединява силите на светлината срещу лемурската поликултура и всичките й видове времева-магия, трафик на демони и дезориентиращите вихрушки на безкрайното безвремеие. Водейки война отвъд еоните, АОЕ се бори да гарантира, че нямам, не е имало и няма да има лемурски влияния.

АОЕ приема за своя мисия създаването и укрепването на институциите на времето и счита, че Вселенският Календар е знак и регистър на собствения му Велик Труд. Твърди се, че някои отдавна са очаквали - а може би дори и програмирали - кулминационна конфронтация с враговете му в края на второто християнско хилядолетие.

С наближаването на 2000 г. сл. Хр., явления като възхода на теоконсерватизма, втвърдяването на MS-монополизацията (и мишата-чума), дирижирания финансов саботаж на тихоокеанските икономики, консолидирането на ЕС-метадържавата и разгръщането на Грегорианския реставрационен процес (за противодействие на Y2K) - всичко свидетелства за значително увеличение на дейност под дирекцията на АОЕ.

В това отношение следва да се отбележи, че сред поне една влиятелна фракция на АОЕ неоримската дата ММ е възприета като сигнал за апокалиптична времева война, жертвоприношение на Хумпа-Тадум, ноосферична планетарна трансценденция (Омега-превключвател) и дори есхатологична трансубтантизация на универсалната реалност.

Част едно от серията на (О)култури. Tекста може да се отрие в оригиналлната си форма в изданието: CCRU “Writings 1997–2003”, ст. 77–78.

Заглавна картина: Н.К.Рерих “Гибель Атлантиды”, между between 1928 и 1929, Международен Музей-Център “Рорих”